Магнолия- засаждане, отглеждане, любопитно

Магнолия- засаждане, отглеждане, любопитно и една заинтригуваща приказка

Бях дете, когато за първи път видях магнолия в едно детско филмче. Може да се каже, че това е първото цвете, което така ярко ме впечатли. Минаваха години, но аз не можах да я забравя и сега пиша за нея. Вече определено е реалност в моята градина и след време ще се радвам на нейните цветове. От прочетено в интернет разбрах, че има над 100 вида, но аз си избрах Магнолия Солунгиана. Доставиха ми я в саксия и през април, когато се затопли ще я засадя в земята. За целта ще подбера хубаво, тихо и слънчево място. Моята Магнолия ще я оформя като дърво с добре оформена корона и така ще краси моята градина. Тук няма да ви обяснявам как да я отглеждате с подробности, защото има къде да го прочетете. Най-важното за мен е, да се отглежда с много любов и внимание.

И сега ще ви разкажа една приказка за това цвете.

В стари времена преди много, много години зли ханхузи нападнали мирно китайско население. Избивали без жал мъже, жени,  деца и старци. Унищожавали всичко наред- посеви с ориз, крадяли от добитъка. В един град събрали 100 от най-хубавите девойки на площада и ги вързали. Деветдесет и девет нощи се веселили и всяка сутрин убивали по една девойка. Когато дошъл редът и на последната девойка, тя прегърнала земята, на която лежали мъртвите и приятелки, и започнала силно да се моли: “Родна земьо, ти отгледа нашите бащи и майки, ти видя смъртта и нашите мъки. Не допускай смъртта да погуби нашите млади тела. Не позволявай да изчезнем завинаги!” Когато на сутринта пияните разбойници се събудили, на площада нямало нито едно мъртво девойче. Само едно красиво дърво растяло там и 100 розови пъпки били готови да се отворят с цялото си великолепие. Разбойниците в дивата си злоба отсекли това дърво и го направили на парчета. Разхвърляли ги с бързите си коне по степите и предпланините. Но където и да паднело клонче от дървото, се появявало ново растение, на което всяка пролет разцъфтявали 100 нежни цвята- сто възкръснали девичи сърца. Така ги нарекли Магнолии.

Магнолията принадлежи към кастата на растенията- аристократи. Малко са дърветата, които могат да повторят тази красота и аромат. Това се забелязва веднага от пръв поглед. Но за да се оцени по достойнство тази картина е необходимо човек да застане в близост до дървото. Магнолиите винаги се открояват, няма как да останат незабелязани.

Нека се насладим на нейната красота!